За автора
Архитект Иван Милков Маринов е завършил Архитектура в София през 1982 година.
Оттогава той се занимава с архитектурно проектиране предимно на жилищни сгради. За разлика от своите колеги, винаги е ангажиран в строителството на тези сгради, познавайки подробно строителния процес и лично притежавайки в достатъчна степен опита, уменията и сръчностите на самите строителни работници… което, естествено, му дава изключителни възможности за професионален авторитет и ефективно взаимодействие с тях.
Последните десетилетия усилията на архитект Маринов са посветени на една специфична кауза: Каузата на българската архитектурна автентичност, като проявление и въплъщение на българската национална идентичност!
Бидейки неудовлетворен от общоприетата архитектурна философия по този въпрос, проучвайки българското възрожденско наследство и характерния за възрожденската епоха начин на мислене и светоусещане, както и експериментирайки професионално години наред, той успява да приложи метод, който по самата си природа води до българска автентичност.
Какъв е този метод:
Възрожденската архитектурна парадигма сериозно се различава от съвременната архитектурна парадигма... Даже има точки на несъвместимост между тях (например по въпроса за прозорците). И тази разлика е в основата на проблема.
Българският архитект (както и българският строител) който, естествено, стои и работи в рамките на съвременната парадигма, няма друг избор, освен да облича тази парадигма във възрожденско одеяние и да й придава възрожденски характер, ако има такава задача! Сградата естествено и логично си остава съвременна, но в нея има много или малко от характера на традиционните български възрожденски сгради. Това е прието да се нарича „ново строителство във възрожденски стил“ и България е пълна с архитектурни примери на този подход, много от които доста симпатични… но не и автентични.
Открития и прилаган от автора алтернативен метод се заключава в това, архитектът да стои и работи в рамките на възрожденската архитектурна парадигма! И нищо повече!… При такава позиция, той трябва само да „вгражда“ съвременните функционални и технически критерии в тази парадигма! Тук вече сградата от само себе си е автентично възрожденска, но функционално е съвременна!… Естествено, този подход не е в синхрон с утвърдените архитектурни клишета, а има и предварително условие, което не може да се заобиколи – умението на архитекта да се потопи във възрожденската парадигма, да следва нейната логика и смисъл, да мисли и усеща по начина, по който е мислил, усещал и работил строителя от епохата на Възраждането. Да бъде проводник и изразител на българската традиционна възрожденска философия и светоусещане (възрожденската парадигма) – това не е стандартна задача за съвременния архитект.
Например, къщите в Горица, Кладница, Валевци и др. от Галерията в сайта са функционално абсолютно съвременни (по днешния западноевропейски стандарт). На първия етаж се влиза в едно голямо пространство, което включва кухня, столова и дневна с камина, заедно със стълбището. На втория етаж има спални, бани и тераси (чардаци)… Обаче външния вид, начина на присъствие и излъчването на сградата са напълно автентични. Обикновеният наблюдател би сметнал, че има пред себе си добре поддържана стара възрожденска къща!... И това е най-ценния критерий за успех в постигането на българска автентичност!
Послепис:
При самоковската порта на Рилския манастир има вградена мраморна плоча с надпис, който разказва за началото на градежа. Отдолу под текста е написано: „Алекси архитектон, сиреч устабаши, лето 1816-то“… Оттук се вижда, че архитект означава главен майстор (устабаши – тур.). По онова време той е и архитект, и инженер, и майстор. Това, което го прави „главен“, и с което превъзхожда обикновения майстор (колкото и добър да е последният) е, че той има визията, предварителната цялостна представа за сградата, която се строи (и което, по правило, е трудно за обикновения добър занаятчия).
Затова таланта и естествения авторитет на главния майстор (архитекта), съчетан с високия професионализъм и перфектната субординация на строителите от Възраждането, са довели до толкова добри резултати, увековечени в прекрасните постройки на тази вдъхновяваща българска епоха!
архитект Иван Милков Маринов – 2019 г.
(според възрожденския тертип: Иванчо архитектон, сиреч устабаши – лето 2019-то)