Възрожденски къщи - проектиране и строителство
Професионално обезпечаване на всичко необходимо за постигане на възрожденска автентичност при построяването на къща. Забележителното е в това, че сградите са автентично-възрожденски (не просто имитират възрожденски стил) и едновременно с това функционално са напълно съвременни!
Архитектурата на българските възрожденски къщи впечатлява всички – и българи и небългари – със своята уникална красота и хармоничност!... А за нас, българите, тя е още по-ценна, защото изразява и въплъщава нашата собствена българска идентичност!
Националната идентичност предполага национална автентичност в строителството, което ще рече, съвременните сгради да имат същото архитектурно присъствие и излъчване, каквото имат традиционните възрожденски сгради. Но в съвременното строителство такава автентичност няма! Възрожденска автентичност няма дори и в такива места, като Копривщица и Несебър, където съвременните къщи изобщо не стоят по същия начин, както стоят старите къщи… А би трябвало да не е така!
Причините за това са трудни за преодоляване, тъй като в основата им стоят различия в културите на съвременната епоха и епохата на българското възраждане.
Първата трудност е на терена на архитектурното проектиране. За съвременния български архитект, който проектира във възрожденски стил, има само две опции – съвременна интерпретация и имитация (копиране). И тъй като имитацията, с основание, се приема като архитектурна некадърност – остава модерната интерпретация, съвременния прочит на възрожденското начало… което обаче от само себе си означава, че сградата ще бъде про – възрожденска, но не и автентично — възрожденска!
Когато българският гражданин, който е фен на българската традиционна възрожденска архитектура (и който вижда разликата между автентичните възрожденски сгради и про – възрожденските съвременни сгради) отиде при архитект и поиска къщата му да се проектира в автентично – възрожденски стил, той получава „убедителни“ аргументи, че не може да е съвсем възрожденска, защото…! И той трябва или да се съгласи с експертното мнение, или да търси алтернатива, тъй като за професионално неизкушения човек няма логика една съвременна сграда да не може да има същото архитектурно присъствие и излъчване, каквото имат старите български къщи? И наистина логика няма!
Втората трудност е на терена на строителството. В България до 1880 г. (а в някои райони – до 1930 г.) самия начин на строителство и културната рамка, която се следва, предполагат естествено възрожденски вид на сградите. В съвременната епоха обаче не е така и трябва да се приложат специални усилия и умения, за да се получи автентичен облик, като се избегнат свободните импровизации в процеса на строителство (отново в стил „съвременен прочит“).
Третата трудност е на терена на самите собственици/инвеститори, повечето от които уж искат къщите им да са в традиционния български стил, но не виждат разликата между автентично — възрожденско и про – възрожденско. Те реално не са фенове на българската автентичност (макар на думи да се определят като такива) и не са мотивирани да доведат нещата до цялостна възрожденска завършеност. Във всички такива случаи резултатът от строителството е половинчат, а нерядко е едно архитектурно недоразумение струващо немалко пари.
Преодоляването на тези трудности е било цел на автора (арх. Иван Милков Маринов) през последните десетилетия и неговия успех се демонстрира в Галерията от построени сгради, които са автентични български възрожденски сгради, без да са нито съвременна интерпретация, нито формална имитация!
На терена на архитектурата това се постига чрез прилагането на метод в проектирането, който от само себе си гарантира възрожденска автентичност, ако се приложи правилно (описан на професионален език в следващия текст от сайта – За Автора).
На терена на строителството това се постига чрез пряката ангажираност и участие на автора, който познава в детайли процеса на изграждане на автентично — възрожденски сгради и присъства на строежа във всички, важни за постигането на българска автентичност, моменти. Това представлява гаранция, че строителя (строителна фирма или отделен екип) не може да импровизира, волно или неволно, във вреда на автентичността!
Разбира се главното условие за успешното приложение на тези възможности в проектирането и строителството е амбицията на инвеститора/собственика да постигне истинска българска автентичност… Заедно с изграденото доверие между него и автора, като помощник и гарант за тази автентичност!